Витамини и вода – с какво може да ги заместим сутрин, ако пътуваме?

витамини и водаПолезни заместители на витамини и вода

   ВЪПРОС: „Не мога да започна деня нормално, ако не пия вода с цитрус и мед. Често пътувам и ми е трудно да спазвам режима. Какво да правя?

 

 

ОТГОВОР:

ДА КАРАМЕ по ред:

   1. Водата е най-важна, но истината е, че и тя може да бъде заменена. Просто е: Сложете в багажа една-две краставици и един-два домата. На сутринта, където и да сте, обелете (или пък не) краставиците, изяжте ги, а след тях и доматите. Ще получите толкова вода, колкото ви е необходима, но освен нея антиоксиданти, микроелементи, витамини и минерали.

   Въглехидрати (онова, от което се дебелее) – нула.

   2. Лесно е да заменим цитрусите: Ако сте някъде, където те липсват (географски погледнато, цитрусите не са наш плод), можете да направите следното: в чашата вода сипете лъжичка-две-три ябълков оцет. Ако имате мед – добре, но може и без него. Ако все пак сложите мед, заедно с оцета се получава чудесна домашна лимонада, „бъкаща“ от микроелементи, антиоксиданти и освен това е стопроцентов хигиенизатор и алкализатор.

   Представената лимонада, е всъщност (с малко изключение) някогашната славянска „медовина“.

   Съвет: Дори и вкъщи, при изцедени цитруси е добре да сипвате една лъжичка оцет във водата.

 

   3. Фибри: в краставицата и доматите ги има в задоволително (за случая) количество.

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че всъщност, количеството на необходимата питейна вода се свежда до минимум, ако в храната ни преобладават водни плодове (пъпеш, диня, праскови, кайсии и пр) и достатъчно водни зеленчуци (доматите и краставиците водят в класацията).

   Препоръчваните два и половина литра дневно в такъв случай се свеждат до пет-осемстотин милилитра, най-много литър.

   ВИТАМИН „С“: Където и да се разходите, е пълно с него. Общо погледнато, всичко със зелен цвят (салати, зеле, копър, магданоз, пресен лук и чесън и пр.) има вит.С в изобилие, в пъти повече от цитрусите. Пример: по пътечките между сградите, има едно нискорастящо, приличащо на бурен, растение, наречено… тученица.

   Минаваме отгоре и, тъпчем я и даже не я забелязваме. Често мислим животните за по-глупави от нас, но кокошките редовно чоплят тученицата, без да са ходили на училище.

   Ако не сме наясно, отиваме на село и се учим от животните. В града е достатъчно, да наблюдаваме някоя улична котка, която дъвче нещо насред тревата. Открийте „нещото“, то е полезно и за нас.

   ПРЕДИ ДОСТА ГОДИНИ бях за месец високо в планината. Деветдесетгодишният мъж, с когото живях, почти не пиеше вода, носеше навсякъде бутилка с ракия, но в замяна на това, винаги имаше в раницата сирене, хляб, домати, краставици, лук и пакетче сол. Денят ни започваше по изгрев слънце, правехме огромен преход и докато крачехме, моят спътник кротко дъвчеше посоления домат или краставица. Вода пиехме от изворите по пътя. Този деветдесетгодишен мъж (в никакъв случай „дядо“) вървеше наравно с мен, носеше раница и тежко наравно с мен и беше един от най-здравите хора, които съм познавал.

   Бих могъл да продължа с наученото от него: с ядливите треви, с кората на определени наши дървета, която може да се яде, с дивите треви, дивите плодове, гъбите и някои листа, но публикацията ще се превърне в наръчник по оцеляване.

   ОЧЕВИДНО Е, че шеговитият израз „Дядо ми едно време само цитруси е ял“, е съвсем точен, но наобратно: дядовците и бабите ни (нашите предци), макар и да не са чували за „здравословния начин на живот и хранене“ са живеели в познаване на природата, нямали са наръчници, книги за домакията, агар-агар, аптеки и фармацевтични микроелементи, но… довършете изречението сами.

   И слава богу, не са и чували за „позитивно мислене“.

   ЕДИН ОТ ПЪРВИТЕ МАЙСТОРИ на карате, с които работих, е полякът Славомир Губиец от Гданск. Сутрин го вземахме с кола за първата тренировка и той редовно излизаше в ръце с парче краставица и голяма зелена пиперка, пълна със сирене – това му беше закуската. Като цяло беше тих човек, хранеше се пестеливо и до днес е жив и здрав и преподава карате.

   „ВСИЧКИ СМЕ ОТ СЕЛО“ казваше Тодор Колев в „Опасен чар“. Имаме си всичко и успешно сме просъществували почти две хилядолетия. Ако включим времената на славяните и траките, ще прибавим още поне едно хилядолетие и е крайно чудно, че се озъртаме насам-натам и чакаме някой (мъдрец, гуру, шаман, Дийпак Някой си, Далай Лама, Евросъюза или който и да е) да дойде и да ни научи как да живеем, как да се храним и да ни донесе рецептата за щастието.

   Има ли рецепта за щастие, извън историята и времето, от което идваме, извън земята, на която сме и извън от онова, което сме?

   В КРАЯ:

   Трябва ни съвсем малко, но е необходимо да познаваме корените си и малко време, да го разберем.

like and share banner

Коментари

Коментари

Публикувано в Енергия
Web Analytics