Как стоят нещата с кислорода и алкалността на организма?


дишане и кислород 
   ВЪПРОС: „Много се дискутира върху дишането, кислорода и алкалността на организма, Емо. Как стоят нещата?“

   ЗАОСТРЯНЕ: Нещата… не стоят. Мърдат, разбъркват се, променят местата си, сливат се, стават различни. Само на нас, от ограничената ни гледна точка (наречена „70-100 години живот“) ни изглеждат немърдащи.

   Ако искаме да сме в крак с постоянно променящата се Природа, трябва да сме (винаги) готови за учене, обогатяване, откривателство, лична промяна и разширяване на светогледа и вярата.

   Иначе навъртаме (ялов) житейски километраж (като хамстерите на колелото в аквариума), а всъщност стоим на едно място.

   ОТГОВОР:
   ПОГЛЕДНЕТЕ небето – синьо е. Погледнете морето, реките – сини са. Действат успкояващо.

   Сега си ги представете… червени. Свят, в който въздухът, небето, реките, езерата и тревите са червени и ръждиви.

   Ако някой (човек?) вземе, че се успокои от червения цвят… готов е за лудницата. Или за „Мълчанието на агнетата„.

   И ОБЩОТО между небето, океана, реките, езерата е?

   Да, разбира се – Негово Величество Кислородът, свързан по един или друг начин или буквално „наблъскан“ до дупка в нашия свят – вижте, примерно, химическата формула на озона.

   Без озона (т.е. отново кислорода), който омекотява слънчевите лъчи, най-вероятно цветът на лицето ни би бил нещо средно между лицето на Спайдърмен, Жокера, виолетовия задник на маймуните и привлекателния облик на краставата жаба.

   Ако въобще бихме съществували, че да претендираме за облик.

   ВСЯКО НЕЩО, което влиза в нас без термична обработка или контакт с огън, т.е. сурово (въздух, вода, плодове, зеленчуци, накиснати житни, мляко, риба, месо) е носител на кислород. Това прави тъканите алкални, имунната система силна, обмяната – бърза, болестите – липсващи и раковите нагласи – невъзможни.

   Обратното (вкарваме в тялото термично обработени продукти – обезкислородени) – директно разболява/отравя тялото или натоварва отделните органи до степен, отвъд която те подават сигнал за неразположение и болест.

   НУЖДАЕТЕ СЕ от примери?

1. Когато се храним предимно с термично обработени храни, кислородът в кръвта намалява, но се увеличават мазнините и левкоцитите (стражите от имунната система). Лимфата се забавя, отпадъчните продукти не могат да се изхвърлят и настървени отреди от гладни клетки избират анархията в стремеж да търсят препитание. Това са началните фази на раковото образувание.

2. Когато седим край лагерния, вечерен огън всичко е прекрасно, но ако сме в обсега на огромен горски пожар, най-вероятно ще се задушим от липсата на кислород – бил е усвоен от огъня.

3. Когато седим дълго време на едно място, ни се доспива – тъканите губят кислород. Мозъкът анализира сигналите, ограничава разхода на енергия, започваме да се прозяваме (за да захраним аварийно мозъка, докато приспи организма) и накрая заспиваме. Достатъчно е, обаче, да направим няколко динамични упражнения, малко разтягане и раздишване – сънят изчезва и ние отново сме бодри – вкарали сме кислород в кръвта, в тъканите и в мозъка.

4. Много преди „Човекът-амфибия“ на Ал. Беляев, в скрити военно-научни центрове се провеждат свръхсекретни опити за възможността на човек да диша… вода. Изумлението на екипите е огромно, защото се оказва, че ако човек не се паникьоса и спокойно поеме вода в белите дробове, след много кратка адаптация започва да функционира нормално и това важи За Всички Хора без изключение. Нека припомня – във водата кислородът е почти два пъти повече (в зависимост от примесите и замърсяванията), отколкото във въздуха.

   ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: Опитите хора да живеят под вода бяха предшествани от многобройни, мега-свръхсекретни армейски „идиотизми“ – прим. обучени делфини да носят бомби до указано място и да се самовзривяват.

   Патентът е типично американски (заимстван от тайните генни работилници на Третия Райх и „достойно“ продължен в „демократичните“ САЩ) и тъй като животните масово отказваха, бяха довеждани до лека, изкуствена хипоксия (липса на кислород и насилствена готовност за транс). Вкарваха ги в невидими, многокилометрови сонарни коридори и ги принуждаваха да плуват в указаната посока. Делфините, като разумни същества, намериха „цаката“ и на това – засилваха се, прескачаха във въздуха сонарната ограда, излизаха по плажовете и… масово умираха.

   (Аналогия след аналогия, след аналогия, в която си щете посока от последните месеци, седмици и дни на окаяната ни, съвременна Реалност)

   Опитите с хора (вместо делфини – за транснационалните спонсори кой ще умира, е без значение) удариха на камък по най-простата причина – скоростта на човек във водата е десетки пъти под тая на делфините.

   Намек за илюстрация (все пак доста покрай темата) е американският филм „The Day of the Dolphin„, 1973.

   БЕЗ КИСЛОРОД – МЕДИТАЦИЯ И СО2: При медитативното дишане (транс), амплитудата между вдишване/издишване се намалява, докато (почти) изчезне. Това автоматически увеличава съдържанието на въгледвуокис (СО2) в кръвта, което подтиска мозъчните импулси и приспива тъканите (спомнете си как е починал Емил Зола). При нереагиращо тяло, работата с контролираната и тренирана над-интелектуална, енергийна сфера от човешката същност, става по-лесно.

   Но…

   Фазата на т.нар. Самадхи (сомати) е изцяло безкислородна. Вярно е, че въгледвуокисът „консервира“ тъканите, но при дълбока степен на Самадхи, самостоятелното връщане към нормално съществуване е невъзможно. Това налага всички демонстрации на неколкодневно заравяне под земята и пр, да се извършват с екип подготвени ученици, иначе изходът е един – летален.

   Темата е обширна, любопитна и определено необятна за експериментиране. Тук се включват и дихателните пред-механизми на подводното плуване без акваланг и състезателното гмуркане без акваланг. Нюанси от тези дисциплини (като работна, ежедневна, утринна практика) преподавам на нашия редовен, септемврийски Спортен Летен Лагер.
(записването за Летния Лагер тече – очакваме ви)

   ОППА, АМИ БЕЛТЪЦИТЕ? С годините структурите в тялото просто се спарушват, сбръчкват се, смаляват се и губят функционалност. Общо казано – не могат да задържат и да оползотворяват (живата) клетъчна вода, тя се омазнява, клетката я изхвърля, но за сметка на увеличената мазнинност.

   В общ план е същото – губим вода, т.е. кислород и това води до характерния изглед на кожата, лицето и липсата на физически възможности.

   За да не се получава това, на помощ идва клетъчният анаболизъм – умението за самообновяване и регенерация. Той се извършва само и единствено на основата на:

 

1. Поддържане на структурите, отговорни за кръговрата и задържането на водата в тялото: това са храносмилателната система, дробовете, кожата, терморегулаторните механизми (казано технически – антифриза).

2. Поддържане на високо ниво на белтъчния синтез, т.е. качествено, бързо, своевременно и редовно обновяване на белтъчните структури. Изразът е леко тафталогичен, защото в нашето тяло всичко е белтък. Без активни, агресивно-жизнени белтъци, усвояването и обмена на кислорода започва лека-полека да се затлачва.

РЕШЕНИЯТА:
1. Започвайте деня с активно разтягане и огъвкавяване – те провокират и подтикват към истинско дълбоко дишане. Статичното, седящо (без движение) йога-дишане не винаги е препоръчително. Завършвайте с нещо динамично – бягане, плуване, гмуркане, качване на стълби, игра със сянка (в бойните изкуства), въже и пр, работа със собствено тегло плюс няколко серии коремни преси.

2. Завършвайте деня също, както в т.1, освен ако не сте на специализирана силова и аеробно-силова тренировка.

3. Три-пет пъти в седмицата работете с тежести в суперсерии – това е основният начин за обновяване на белтъците и мускулния анаболизъм. При интензивната суперсерийност се стига до натоварването на всички групи мускулни влакна – именно разнообразната мускулна дейност е в основата на физиологичния анаболизъм т.е. физиологичната младост.

4. Никога (и още хиляди пъти „никога!“) не сядайте да се храните, без да сте изпили две чаши вода и да сте изяли един-два сурови плода – кислород, кислород, кислород!

5. Никога (още хиляда „никога!“) не сядайте на храна, без сурова зеленчукова салата и – внимание! – парче протеинов (белтъчен) компонент: чаша мляко; сирене; яйце/яйца; риба; пиле/птици; червено месо; или друг белтъчен продукт, който наистина (сте установили) работи за вас.

6. Ако нямате проблем с теглото или здравословен такъв, спокойно смесвайте белтък и въглехидрат: примерно – овесени ядки и мляко (или яйце); картофи и сирене и пр. В-витамините от житно-въглехидратните храни директно подпомагат белтъчния синтез – НО! НО! НО! – само, ако спортувате активно. Без активен спорт нещата са различни и тогава… си яжте разделно композираните, старчески кашички.

ВИЕ ИЗБИРАТЕ:
Искате ли да сте млади, жизнени, можещи, бързи, реагиращи, енергични, гъвкави, подвижни, любопитни, чувствени, със запазената непреклонност като паднете – да станете, отново и отново и пр.


Или избирате…

   Да сте покашлящи, охкащи старчески на пейката, редом с другите… (Възрастни? „Възрастни“ ли е думата или просто… „предали се“?)

   Парадоксалното, немислимо преди години е, че днес немалко хора, още на 20-30 год, вече (подсъзнателно) са избрали… второто.

   Нашата работа (на можещите и активните) е да не им го позволяваме… защото наоколо е пълно с деца, които виждат, чуват, чувстват и… имитират. Ние сме огледалото, в което виждат себе си.

   Имитират… и стават като нас.
   Вие ли вече сирената в главата ви или (отново) се заформя нЕККва дълбока мисъл от сорта… „Е… точно аз ли ще променя нещо?

   В КРАЯ:
   Ако откриете момент от 24-часовото ни, земно ежедневие, в който да не можем да се движим, да действаме, да любопитстваме, да откриваме, да научаваме, да даваме усмивка, топлина, кураж и да въздействаме върху другите, елате и ми го посочете, тоя… ВиП момент.

   Ще си го напиша на листче и ще го закача с кабарче на таблото.

comment_banner_

Коментари

Коментари

Публикувано в Енергия
Web Analytics