Захарен диабет – забравете за тази дума!

захарен диабет   ВЪПРОС: Емо, откриха ми диабет и лекарите твърдят, че ще е за цял живот. Какво мога да направя?

   ОТГОВОР:
   ЗАХАРНАТА БОЛЕСТ (ДИАБЕТ) е „гориво в повече“.

   Представете си човешкия организъм като бензиностанция. В един момент идват нови и нови цистерни с гориво (храна), които бензиностанцията не може да приеме, но е принудена да ги складира. Навсякъде течове, изливи на гориво, миризми, нарушена хигиена и опасност от пожар.

   Колко може да продължи това?

   ВСЕКИ ЧОВЕК се ражда със „слаби места“ (ахилесова пета). Те са закодирани в стълбичката на ДНК и ги носим от деня на раждане. Дали тези слаби места ще останат латентни (скрити, непроявени) или ще започнат да действат, зависи от нашия начин на живот и на първо, второ и трето място – от начина ни на хранене.

   Веднага след храненето идва следващото най-важно условие: движението.

   ПОЗНАВМЕ ЛИ ДВИЖЕНИЕТО? Хората мислят, че движението е свързано с тялото… и грешат. Движението е следствие от начина, по който вярваме, светоусещаме, мислим и разбираме неспирното движение и взаимопреливане в природата. Когато на ментално ниво функционираме така, движението на тялото (спорт, дишане, йога, танц, общуване, пътувания) идва естествено и е с нас цял живот. Чакаме ли някй да ни каже, да ни „срита по задника“, най-вероятно ще се откажем по някое време.

   От начина, по който вярваме, мислим, дишаме и се движим, се учат и „попиват“ децата. Диабетът при тях е най-вече следствие от неразбирането на родителите.

   ВИДОВЕ ДИАБЕТ:

   1. Диабет Тип 1: Когато нямате достатъчно работници (на бензиностанцията), които да разхвърлят горивото по складовете. Работниците са познатият на всички хормон ИНСУЛИН.

   2. Диабет Тип 2: Когато работниците в складовете се карат с доставчиците, защото няма къде да бъде стационирано горивото. Т.е. инсулин (работници) има, но е налице отблъскването и нереагиране на него – т.нар „инсулинова резистентност“.

   3. Другите видове диабет са комбинация от първите и от външни условия, които с времето са се превърнали в неправилно функциониране на вътрешно-физиологично ниво.

ФАКТОЛОГИЯ, върху която да се замислим:

   1. В Япония захарната болест бе непозната до началото на ХХ в. Традиционното меню на японците – много чай, пресни плодове, зеленчуци, риба и от въглехдратите най-вече ориз (в минимално количество), е естествен убиец на предпоставките за диабет. С навлизането на американските вериги за бързо хранене (наред с масовото обездвижване и компютризация) диабетът стана типичен и често срещан.

   2. И днес диабетът е непозната болест при племеннните общности на Австралия, Нова Зеландия, голяма част от татаро-киргизките народи, където животът е движение, хлябът (като въглехидрат) почти не съществува и вътреклетъчната енергия се набавя от вода, грудки, сушени плодове, някои зеленчуци, ориз, елда, мляко и месо.

   3. При ескимосите нещата са като при японците: след като „белия човек“ им донесе мол-ове, кока-кола, пакетирани храни, заведения за бързо хранене и разпускане в нощни заведения с алкохол, болестта „диабет“ пристигна изневиделица, а заедно с нея – болници, фармацевтика, джипита и цалата машина за печелене на пари.

   Научи ги (и ги заплаши със съд и затвор!), че да улавят по някой кит (за мас, гориво и месо) от време на време е лошо и вреди на планетата Земя. В замяна на това, „белия човек“ дойде с траулерите, дълбоководните мрежи, ехолотите и екипите, измисли понятието „ловен сезон“ и в тоя „позволен“ сезон лови и убива хиляди китове. Също – акули, делфини и пр, защото филето от акула в скъпарските ресторанти, струва колкото половин гарсониера в България.

   4. В България – до началото на ХХ сме почти като японците: диабетът със свещ да го търсиш. За това е спомагал основно поминъкът, изискващ много движение веднага след ставане сутрин: работа с животните, извеждането им, паша или храна; работа на полето, която не търпи отлагане и трябва да бъде приключена преди „икиндия“, защото се е знаело, че оттам нататък работата не спори.

   Едва тогава българинът е сядал да залъже глада с „каквото бог дал“: домат, краставица, малко хляб, сирене.

   Днес е точно обратното: бог дал супермаркети, хладилници, мързел и ядене още със ставането. Работа преди ядене – колкото да се изпикаеш в банята… ако простата не те е алармирала.

   КАКВО ДА ПРАВИМ: В една от статиите дадох пример с пустинята Мохаве – колкото и вода да излеем, сухата почва ще я поеме безпроблемно. За да направим организма си „поемащ, гладен и жаден“, е необходимо:

   1. Никога да не поставяме ядене в устата си, преди да сме натоварили тялото с работа до изпотяване – затова е Утринната Гимнастика и Ранното Ставане. Изключим ли ги от живота си, диабетът вече дебне зад ъгъла.

   Шеговито (или не?): За работата преди ядене – наскоро една позната ми разказа за дядо си, който твърдял, че мъжът не трябва да яде (не се нуждае от храна), ако не е „работил“ поне веднъж на ден жена си. Може да не звучи метросексуално (лъмбър-?…уни-секс?), но мъжете от близкото минало (наистина) разсъждаваха и мислеха по този начин.

   И още мислят, разсъждават и живеят… по този начин.

   2. Свикнете да ядете без (или с малко) хляб. Запомнете, че организмът е в състояние да набавя въглехидрати (глюкоза, захар, гориво) от всички храни, вкл. от месото и водата. Накарате ли го да се труди (не само външно, но и вътрешно-физиологично), той ще си изгради безотказен път за усвояване на инсулина и довеждането на захарта до клетките.

   Запомнете: тялото е умно, защото е дар от Природата/Бог. Вслушването в тялото винаги е водещо, но как можем да чуем тялото, ако го тъпчем непрекъснато? Умът е подвластен на его-то (отделеността, пола, синдрома на уникалността) и ако го оставим да „дава акъл“ на тялото, често го довежда до „под кривата круша“.

   3. Правете гладни, водни и плодово-зеленчукови дни. Когато прочиствате физиологията, почиствате клетъчните мембрани, рецепторите по повърхността на клетката и подобрявате нерво-проводимостта (съобщаването) между клетките и органите. Немалко от причините за диабета са в лошото и изкривено съобщаване (липса на чуваемост) между клетките. Частичното или периодично гладуване отпуска и успокоява вътрешно тялото, а спокойствието и активната физиология са невъзприемчиви към заболявания.

   4. Дълбоко дишане:
– Сутрин е абсолютно задължително, защото подобрява обмяната, прочиства организма и гори излишните захари. Добре е да се прави в йога-вариант и в спортен режим – плуване, бягане, качване на стълби, гимнастика и пр.
– Вечер е необходимо, за да отнесе отработените през деня токсини до депата за изхвърляне. За предпочитане – спортен вариант, а в края – разтягане, отпускане и спокойно, възстановително дишане.

   Дълбокото дишане в сесии по 2-3-5 мин. изтегля кетоните (продуктите на специфичния киселинен разпад) от кръвта и усилва горенето. Това спомага за по-доброто изгаряне на ненужните захари и предотвратява болестното натрупване на лигава холестеролно-въглехидратна плака.

   5. Спорт, спорт, спорт и… новости. Спортът – три-четири пъти седмично по час и във всяко друго време. Новостите – в образователен, емоционален, чувствен, откривателски, приключенски и духовен план. Новостите са преливане и взаимообмен на енергия. Ако се затворите – енергията спира, напрежението расте и е въпрос на време да се прояви като болест.

   Затварянето най-често „удря“ чрез т.нар. автоимунни заболявания – в органите, където има преливане на чиста енергия, хормонални секрети и отвеждащи субстанции – панкреас, черен дроб, щитовидна жлеза, простата и пр.

   Диабетът до голяма степен се таксува от официалната медицина като автоимунно заболяване – унищожаване на бета-клетките на панкреаса. Връзката между бягане от проблемите + затваряне + вътрешна невъзприемчивост + твърдолинейни схващания за нещата, е лесно проследима, но трудна за разчупване.

   Карикатурата с щрауса, вирнатия му задник и главата в пясъка, всъщност, се отнася за нас, хората. Тълкуванието е просто: бягаме и се крием от проблемите, докато някой (най-често Природата) ни го начуква в голия задник.

   ДА ОБОБЩИМ: Диабетът си отива (или никога не идва), ако:
   1. Пием достатъчно вода и имаме два-три приема на пресни плодове преди ядене и пресни зеленчуци на салата.
   2. Свикнем да консумираме минимално (или без) количество въглехидрати: хляб, картофи, ориз. Поинтересувайте се за терминологията от спортното хранене „Въртене на въглехидратите“.
   3. Спортуваме активно сутрин и вечер, ако поддържаме висока гъвкавост и ако правим статични (йога) и динамични (плуване, бягане, стълби, въже) дихателни упражнения редовно.
   4. Провеждаме редовни ежеседмични гладни дни, плодово-зеленчуково разтоварване или няколкодневни гладни сесии.
   5. Се вслушваме и чуваме тялото си. То е онзи тих приятел, който е винаги наоколо и на когото е време да звъннем.
   6. Откриваме нови хоризонти и емоционални „върхове“.

В КРАЯ:  

   И да е останало нещо за казване, не е много.
   Далеч от хладилника и – марш на тренировка.

like and share banner

Коментари

Коментари

Публикувано в Съвети за здраве
Web Analytics