Грандиозните рекламни измислици за простата, апандисит, хапчета за сладък сън и такива за газове и други „врели некипели“

     

простата     ПРОСТАТАТА е гъба. Наясно ли сме с това, ще се досетим, че като такава, тя се свива за да изцеди от себе си секрет, който спомага за спермоотделянето и функционалността на пещеристите (онова, дето вдига байрака) тела.

     Освен това простатата е придобила функцията да попива част от нечистотиите, утаени в тазовото дъно.

     С ГОДИНИТЕ, ако не изпълнява редовно дейността си по свиване/отпускане/отделяне (редовен секс, много вървене пеш, редовно изхождане, спорт, много плодове, вода и чист въздух) и ако мръсните утайки редовно превишават степента на „авто-рециклиране“, простатата губи гъвкавост и става „чуплива“, като всяка гъба.

     Микротравмите се запълват от мазнина, която организмът изпраща – все едно гипсова или циментова замазка за пукнатина в стената.

     В един момент „замазката“ запушва фините каналчета, процесът на свиване/отпускане/отделяне се нарушава и гъбата се надува от прииждащите секрети.

     Обемът и превишава природно зададените параметри и простатата обгръща, притиска и затруднява работата на пикочоотделителния канал.

     Самите ние предизвикваме процеса и на простатата не и остава нищо друго, освен да ни алармира… но не защото „всеки втори мъж над петдесет…“ и прочие глупости.

     Просто… като фасул.

     ЛЮБОПИТНОТО Е, че в емоционално-психологически план простата при мъжете, съответства на щитовидната жлеза при жените.

     Всяко притеснение, страхово „присвиване“, съмнение в себе си, в собствените способности и пр. се поемат от простатата, а при жените – от щитовидната жлеза.

     Достатъчно е един мъж да се притесни и дори при силен позив за уриниране, да не успее да се изпикае.

     Същото е с еректилната фунция и затова външната, вътрешнотелесната хигиена и реалистично-оптимистичния психологически фон трябва да се поддържат на високо ниво, за да съхраним подвижността и гъвкавостта на простатата.

    Умението да се отпуска, възвръща първоначалния и обем и я поддържа в природно зададените параметри.

     ЗА ЗДРАВЕТО на простатата е необходимо да се поддържат в отлична активност артериите и венозните клапи на краката.

     Застоят на кръв в краката и тазовото дъно, нарушава кръвообръщението на жлезата и забавя възстановяването и.

     Ключовият израз е: Активно Кръвообращение.

 

   РЕШЕНИЕ на проблема „простата“:

1. Поддържане на алкален и НЕомазнен организъм. Един от основните показатели е запазване на тясна средна секция (талия и ханш), лишена от излишни мазнини.

При мъжете мазнините в средната секция са особено опасни: повишават кръвното налягане, атакуват сърцето, запушват простатата и са предпоставка за инсулт.

2. Всички бегови упражнения, скачане на въже, качване на стълби, ритници по чувал (карате и бойни изкуства) и плуване (бътерфлай и бруст) са необходими като редовна част от спортната ни дейност.

3. Студът (студени душове, локално студено обливане, босоходство през зимата, тичане по морския/речен бряг във водата през зимата, обтриване със сняг, потапяне в студена вода и пр.) поддържа еластичността на венозните клапи и чистотата на кръвта, тъй като провокира активно и дълбоко дишане.

4. НЕКА МЪЖЕТЕ ЗАПОМНЯТ:
Ежедневното, контролирано подлагане на студова практика, води до високо ниво на общо здраве и здраве на простатата.

Има стара японска поговорка „Мъжът на топло вкъщи е… болен мъж“ .

Но има една „малка“ подробност: студовите навици на малкото момче и въобще при мъжете се изграждат само (и единствено) от друг мъж: баща (настойник), треньор, командир, водач, мъжка общност.

5. Йога: обща практика, обърнати пози, стягане на тазовото дъно и ануса (асвини мудра), контролирано дишане със задържане в паузата след издишване.

 

     АПЕНДИКСЪТ НЕ Е рудиментарен орган, както твърди медицината и привържениците на твърдолинейния еволюционизъм.

     Апендиксът е индикатор (по подобие на лакмуса) за нивото на киселинност в организма.

     Можем да ядем слънчоглед, тиквени семки и пр. без да плюем обелките, но ако нивото на киселинност е ниско, никога няма да получим възпаление.

     Обратно – объркаме ли храненето, намалим ли плодовете и водата, затрудним ли изхождането, киселинността литва нагоре и вероятността да стигнем до апандиситен рецидив се увеличава прогресивно.

 

     Изразът с фасула важи и тук.

     ИНДИКАТОРНАТА и балнсираща роля на апендикса се изпълнява и от директната му функция – да съдържа нужната за червата бактериална флора, която е готова за „разсад“ в кризисни физиологични ситуации (бактериални инфекции, продължителна диария и др.)

     Така, ако в даден чревен участък здравословните микроорганизми бъдат отмити, апендиксът е инкубаторът, от който идва възстановяването им.

     Както винаги Природата е помислила за всичко.

     СЪНЯТ Е БЛОКИРАНЕ на съзнанието и обемното движение на тялото с цел да се извършат на спокойствие вътрешните отделително-възстановителни работи.

     Колкото по-чист и спокоен е организмът, толкова по-малко сън е необходим.

     При чистия и спокоен организъм преминаването от будно в сънно състояние (и обратно) се извършва плавно и безпроблемно.

     ВЪТРЕШНАТА ЗАТЛАЧЕНОСТ (клетъчна течност, мембрани, електро- и нервопроводимост и пр.) държи организма с няколко идеи по-напрегнат.

     Напрегнатостта е първият сигнал за повишена микрокиселинност.

     Съзнанието трудно отделя сигналите на умората, времето за лягане е настъпило, но самият сън не идва. Когато това стане повторяемо, организмът свиква и дори при сериозна умора, заспиването е проблем.

     По своята същност хапчетата за сън са наркотик, който притъпява общия хор на нервните сигнали и отпуска изкуствено тъканите.

     Следва медикаментозен сън, при който възстановяването е недостатъчно, напрежението се наслагва и в един момент организмът рухва, като повлича и психиката.

     КОЛКОТО И ПАРАДОКСАЛНО ДА Е, основната причина за нарушенията в съня е… недостатъчното изхождане и в общ план – забавената обмяна на веществата и липсата на истинска физическа умора.

     Нарушената чревна перисталтика влияе директно върху функциите на мозъка.

     От древността се знае, че „вторият мозък“ са именно червата.

     Една добре направена клизма отпуска цялото тяло и човек заспива като бебе.

     Проблемът е, че не бива и не може да се разчита на клизмите, защото с тях се отмива чревната флора и дебелото черво бива приучвано към пасивност.

 

     ГАЗООБРАЗУВАНЕТО е естествен процес.

     Няма храносмилане без газове. При нормална обмяна на веществата натискът на газовете е част от дефекацията (изхождането) заедно с чревната перисталтика.

     Вземем ли хапче против газообразуване, изпращаме червата в директен нокаут: те се отпускат, всмукват отделените газове, които се настаняват в тъканите (вътрешни органи, течности, кръв, кожа).

     Това е медикаментозно подтикнат процес на самоотравяне, който повишава РН и вкарва тялото в болестна спирала.

   РЕШЕНИЕТО НА ИЗБРОЕНИТЕ ПРОБЛЕМИ е едно: много вода, плодове на гладно, съобразено хранене, задължителна утринна гимнастика и три-пет пъти седмично спорт.

     Така червата запазват активността си, газовете се придвижват безпроблемно, организмът поддържа алкалността си, простатата е гъвкава, апендиксът спокоен и сънят идва навреме.

     ПРИРОДАТА е наша майка, приятел и помощник.

     Усетим ли болестно отклонение, не е необходимо да се пазим от нея с изкуствени „протектори“ – все едно да се защитаваме с медикаменти от… обичта на майка си.

     Болестта е начин, чрез който Природата ни показва, че има път и решение.

     От нас се иска да разберем, да се вслушаме, да научим и да открием у себе си енергията за действие и промяна.

     НЕКА ПОВТОРИМ: Енергия за Действие и Промяна.

     Просто и лесно е.

     Нашето тяло е символ на единството между енергия и материя. По-лесно е да го поддържаме в здраве… отколкото да го разболеем.

     Защото сме създадени за здраве.

like and share banner

 

Коментари

Коментари

Публикувано в Съвети за здраве
Web Analytics