Какво е карма? Закон за кармата.

карматаВъпрос:
Здравето е важно, но и духовността е важна. Емо, какво е твоето отношение към Закона за Кармата?

Отговор:
ТЕОРИЯТА за кармата е религиозно-философски, а напоследък и твърде романтичен израз на човешкия стремеж нещата тук, долу, в нашия свят и – там, горе, в духовността, да имат за основа справедливостта и баланса… така както ги схващаме ние, хората.

Което е разбираемо, но не е твърде сериозно… от гледна точка на грандиозността и многообразието на Вселената.

ПОВЕЧЕТО ХОРА не знаят, че схващането за кармическите предопределености започва и бива толерирано от официалната власт в Индия, по същите причини, които налагат приемането на християнството за официална религия в Римската империя.

Тези причини се вместват в една дума: власт.

ПОСТАНОВКИТЕ за кармата могат да бъдат разглеждани единствено от гледна точка на „линейното“ време – т.е. че след едно, идва друго, после трето и пр.

Само на тази основа, би могла да вирее идеята, че се прераждаме, пак и пак, учим се, обогатяваме себе си и вървим напред.

Което е краен, антропоцентричен поглед.

Нещо, като някогашното схващане, че Земята е Център на Вселената.

НО ПОСЛЕДНИТЕ научни постановки, както и самият будизъм са единодушни: Времето и Пространството Не Съществуват и нещата винаги са и остават в една енергийна, плуваща сингулярност, вътре в която Всичко е Едно: минало, настояще и бъдеще.

Казано точно – нито едно от тях не съществува и тези понятия са, всъщност, помощни словесни „патерици“, върху които се опираме, за да обясним що-годе разбираемо нещата.

„Хората приемат твърде буквално тези „патерици“… за съжаление“ Думите са на проф. Стивън Хокинг.

ДУМИТЕ, всъщност, са звуков/словесен/емоционален израз и опит за обяснение на въздействието, което нещо (предмет, човек, явление) е оказало върху нас.

Думите предизвикват вътрешно-психологичен отпечатък, който поражда емоционални асоциации и повечето хора идентифицират именно тези асоциации… със същността на обективните неща.

Казано точно, ние разсъждаваме върху следствието от представата си за „нещо“… но не познаваме самото нещо. Априори-конструкция, изградена върху нищото.

РАЗБИРА СЕ, както науката, така и философско-мистичните школи са единодушни, че граница между обект и субект не съществува, което е един от спасителните мостове между Теорията за Макрокосмоса (Вселената на Айнщайн, Всеобщата Относителност, гравитация и пр) и Микрокосмоса (светът на квантовите и суб-квантовите взаимодействия).

Малцина знаят, че доскоро между двете теории доскоро съществуваше (наглед) непреодолима пропаст.

ТЕРИ ПРАТЧЕТ има интересно наблюдение върху човешкото съзнание в зависимост от размерите на тялото.

В Трилогията си за номите, той казва, че съзнанието на човек, който е висок един метър, не е като това на човек с ръст метър и осемдесет: много дребният човек има много повече поводи за страх.

Ами ако сме високи… пет-осем сантиметра?

Едно най-обикновено пухкаво котенце ще се окаже за нас… ужасен звяр.

КАКТО ВИНАГИ: Битието (тяло, обективни условия) определя съзнанието.

Романтичните излияния, че съзнанието може да функционира ПО ЕДИН И СЪЩ НАЧИН в различни тела (различни условия), са по-скоро тема за следобедна сапунка, отколкото за сериозен разговор.

НЕВЪЗМОЖНО е да си обясним каквото и да е във Вселената, ако не се опитаме да надскочим ограниченията на тялото, пола и, разбира се – ограниченията на… човешкото съзнание.

Има животни, които виждат следите от птичките във въздуха, часове, след като са минали. За нашето око 98% от Вселената е Тъмна Материя, празнота някаква… и съвсем доскоро бяхме убедени в това.

Но – така ли е наистина?
Очевидно – не.

НУЖНО НИ Е повече смирение, по пътя към осъзнаването на нещата.

В КРАЯ:
Е, този край, винаги е отворен…

like and share banner

Коментари

Коментари

Публикувано в Енергия
Web Analytics