Някои тайни на „сладката“ захар.

захарЗАХАР – скритият наркотик. Ние, децата, удоволствието, видимото, невидимото и… Малкият принц.

   ЧОВЕКЪТ не е създаден да преработва големи и концентрирани количества въглехидрати.

   Въглехидратите (горивото), с които е живял през хилядолетията са (диви) плодове, грудки, ядливи треви, сладък сок от корите и стъблата на някои дървета/растения и – през последните десет хиляди години – култивирани зърнени храни, в минимални количества.

   Медът не се брои – винаги е бил скъпа храна, трудна за откриване и събиране.

   НИКОЕ ЖИВОТНО, в това число и ние, не може да усвоява безпроблемно захар в чист вид.

   Котките (лъвове, тигри, гепарди) имат почти нулев праг за възприемане на захарта и я отказват. Кучетата усвояват относително добре бавните въглехидрати, но не и чистата захар.

   Северните и студеноводните (тюлени, мечки) усвояват меда и въглехидратите по една, единствена причина – нуждаят се от много гориво и лесно отлагат защитна (от студа и отровите) тлъстина.

   ВСЯКА ХРАНА (в това число белтъци и мазнини) в крайна сметка се превръща в глюкоза – синтезирана от организма захар.

   Захарта се използва за катализатор на вътреклетъчните процеси, в това число и горенето и дава енергия за движение.

   През неизброимите еони от време човекът е изминавал милиони километри, надбягвал се е с диви животни и се е спасявал с бяг, хранейки се с оскъдно количество въглехидрати.

   Едва през последните петстотин години (и то само в т.нар. цивилизовано общество) ние приемаме външна, концентрирана захар, въпреки очевидната разлика в днешния ни начин на живот: без почти никакво движение.

   ИНСУЛИНЪТ е белтък, синтезиран от задстомашната жлеза (панкреас) за да оползотвори постъпващата в кръвта захар.

   Но – внимание! – инсулинът може да оползотвори САМО захарта, постъпила след преработка на въглехидрати и то в ограничени количества.

   Всяка външна (чиста) захар претоварва системите по подобие на анаболните стероиди: ако нещо, което си го имаме, бъде вкарвано отвън, организмът спира да го произвежда.

   Така нашият инсулин се явява недостатъчен да се справи с постъпващата чиста захар, в един момент спира и ние се оказваме с огромно количество гориво (захар), което не можем да оползотворим.

   Тялото го обвива в безопасна (за известно време) мазнина и го складира по корема, бедрата и ханша.

   В един момент тази неизгорена захар идва в повече, системите се повреждат окончателно и за да не умрем, започваме да приемаме инсулин отвън.

   Иначе, поради невъзможността (колапс) на организма да усвоим циркулиращата захар, ние бихме изпаднали в хипогликемична криза, въпреки огромните количества захар, циркулираща в кръвта. И – диабетът е налице.


   ВНИМАНИЕ: Панкреасът и системите, отговорни за произвеждането и отделянето на инсулин, са изключително податливи на негативни промени от притеснения, страх, психически кризи и продължителен стрес.

   Ако не отпускаме организма чрез спорт, разтягане, дишане, усмивка, общуване и съобразен хранителен режим, напрежението се наслагва, в един момент нещо (най-обикновен ежедневен повод, нервен срив или страх) го отключва и диабетът се проявява, уж, изневиделица.

   

   ЗНАЕТЕ ЛИ, че захарта (бялата) е един от най-силните и бързо зарибяващи (позволени) наркотици?

   Съществуват секретни документи за съвместни проекти и изследвания в огромния конгломерат военна индустрия/хранително-вкусова промишленост/медицина и фармация/маркетинг, в които захарта и уж, безвредните и деривати са определени като наркотик, наравно с хероина.

   Показателите са очевидни: създава удоволствие, предизвиква желание за повторно (постоянно) приемане, изгражда физиологична и психологическа зависимост, отслабва волевите привички и, в крайна сметка, води до труднолечими (често нелечими) заболявания.

   Мега-консорциумите Кока-кола, Пепси и пр. работят съвместно от десетилетия с фармацевтичните компании, веригите за бързо хранене, строителните и петролни компании, както и с някои псевдо-хуманни организации, свързани с проблемите на Глобалното Затопляне, дърводобива и „подпомагането“ на Третия свят (в това число и ние) с храни, медикаменти и… ваксинации.

   БЯЛАТА ЗАХАР е най-добрият пример, колко лесно може да бъде заблуден мозъкът.

   През милионите години той е свикнал да отсява на първо място показателите за достатъчно енергия и гориво – притесненията са били именно в тази посока.

   Тъй като прехраната е свързана с оцеляването, мозъкът е налагал (почти) постоянно хранене.

   Бялата захар дава сигнал, че енергийните депа са заредени, че организмът е о’кей и… мозъкът се успокоява и отпуска. Усещането за приятност и удоволствие изпълва тялото и сетивата започват да искат това отново и отново. Това е моментът на началната зависимост и на зависимостта въобще.

   

   ПРОБЛЕМЪТ „ДЕЦА“: Всъщност, такъв проблем няма… докато не го предизвикаме ние, възрастните.

   Децата се възпитават и изграждат като личности по един, единствен начин: чрез личен пример.

   Никакви приказки, доводи, заповеди, изисквания, разяснения и наставления не могат да заменят личния контакт, „вдишването“ на това, което прави по-възрастният (родителят), попиването на неговите навици, привички, харесвания и манталитет.

   Ако храненето на възрастните (родителите) е претрупано, нередовно и „захарно“, няма как детето да се храни здравословно.

   Пренебрежението (Спортът е за младите; Аз на времето колко спортувах и пр.) на големите към спорта се прехвърля върху малките и седенето пред компютъра често е точният детски отговор на… душевността на родителите и тяхната незаинтерсованост.

   Въпрос на време е, липсата на движение да повиши теглото на детето и да предизвика преддиабетни усложнения, впоследствие и диабет.

   Статистиката в момента е безкомпромисна: 30-40% от децата на възраст 8-12 год. са с повишено телесно тегло и диабетни симптоми, които лесно биха били избегнати чрез редовен спорт и корекция на храненето вкъщи.

   ЗА ДЕЦАТА, ОТ ДРУГ ЪГЪЛ: Децата са енергия – силна, свежа и бързотечаща.

   Лесно променя посоката си, но лесно се обръща и противодейства, ако усети насилие и неискреност.

   Ако възрастните не са убедени в нещо, ако наставленията носят неискреност и недостатъчно вяра, ако не идват от вътрешността на нашето Аз, детето безпогрешно намира слабото място. То е като водата, която прониква навсякъде.

   Копира поведението ни, но го представя по начин, често неразбираем за нас.

   Децата – това сме ние и нека, преди да ги упрекнем, погледнем честно себе си: със собствените си страхове, очаквания, надежди и разбиране за света.

РЕШЕНИЕ на „захарния“ проблем:

1. Преди всичко: Хранене със занижена калорийност – от предните статии.

   Калориите да идват предимно от плодове, зеленчуци, зърнени храни, бобови и мед. За сравнение: Във вафла Сникърс има повече калории от един обяд, съдържащ: супа, зеленчукова салата и тънка филийка чер хляб. Въпрос: съзнаваме ли, че ако се храним (ние или нашите деца) с вафли, солети, чипсове и сладкиши, всъщност приемаме тройно, дори петорно повече калории и, ако не бъдат изразходвани, те отравят и увреждат целия организъм?

2. Хранене с малки порции, четири-шест пъти на ден. Целта е в организма да постъпва редовно глюкоза и мозъкът да не изисква бързо „захарно“ зареждане. Това е принципът на спортното хранене.

3. Всяко хранене да се предхожда от две чаши вода (половин час преди сядане) и една ябълка. Ябълката може да отпадне единствено на вечеря.

4. Вечерята е само: белтък и зеленчук (без никакви комплексни въглехидрати). Белтъците са (по избор): яйца; пиле, птица, риба, или червено месо. Въглехидратите са плодов сок и зеленчуци (сурови, печени, задушени) Това е една от най-важните стъпки в отвеждането на натрупаната захар. Всеки комплексен въглехидрат или десерт се превръщат в гориво, което не може да бъде изразходено по време на сън.

5. Редовна употреба на цели овесени ядки (накиснати) сутрин. Овесените ядки изсмукват тежките метали, отровите, мазнините и дават бавно и солидно присъствие на глюкоза.

6. Редовна употреба на зеле, зеленолистни зеленчуци, спанак и коприва. Те балансират организма, помагат за отвеждане и изхвърляне на ненужната захар. Освен това детоксикират дебелото черво и помагат за хормонообразуването на жлезите с вътрешна секреция, вкл. и щитовидната жлеза.

7. Сутрешна гимнастика (разтягане, огъвкавяване, силово-аеробен комплекс и йога-дишане). При йога-дишането да се набляга на съотношението 1:2 между вдишване и издишване.

8. Вървене пеш при всяка възможност.

9. Вечерна (специализирана) тренировка – от половин до час и половина в зала (стадион, басейн).

   ВСЪЩНОСТ, ГОВОРИМ ЗА НАЧИН НА ЖИВОТ… както винаги.

   БЕЗ ПЕДАНТИЗЪМ: Сладкото има място в храненето ни: в подбрани, специални и празнични моменти. Шоколадът и сладоледът са прекрасни удоволствия. Ако вкусовата нагласа е внимателно изградена и се поддържа с естествени храни, с плодова захар, мед и пр, човек не изгражда зависимост към бялата захар и дериватите и.

   СТОЙНОСТТА на живота не се измерва в захарна сладост, брой ястия, черен хайвер, сребърни лъжици и вилици.

   Видимият израз на енергията, която протича през нас, може да е всякакъв предмет, но той е просто… видимост, нищо повече.

   Вярата, която носим, упованието, което даваме, познанието, разбирането на успеха и болката, съпричастността, обичта и топлотата отразяват духовната стойност на пребиваването ни тук, на Земята.

   Тази стойност се разкрива бавно, неусетно и често е невидима за очите. Едно докосване може да проведе енергия за създаването на Цяла Вселена.

   В КРАЯ: „Най-същественото е невидимо за очите. Усеща се единствено със сърцето“, Антоан дьо Сент Егзюпери (Малкият принц)

like and share banner

Коментари

Коментари

Публикувано в Съвети за здраве
Web Analytics