Влияят ли кармичните обусловености върху организацията на ежедневието и начина на живот и доколко?

ОТГОВОР:
Стига глупости. Не влияят.

РЕШЕНИЕТО да навием часовника с час по-рано си е наше. Ние решаваме с какво и кога да се храним. Да заредим близките си с енергия, с усмивка и да започнем деня заедно, на открито и сред природата, зависи от нас.

ОБРАТНОТО… също зависи от нас.

В ПСИХОЛОГИЯТА е познат феноменът на отричането и себеизтъкването „Какво би станало, ако не беше така“. Когато на човек не му достига воля и мотивация да направи нещо, той намира причини да не го направи: евентуална умора, измислена заетост, кофти час, ден и сезон (абе, сега са празниците, но после да видиш!…), нежелани (но неотложни) ангажименти с други хора, обременено детство (въпреки, че вече гони или е прехвърлил четирийсетте), слънчеви изригвания, магнитни бури и аномалии, тежко кармично наследство или кофти зодия – винаги нещо ще се намери. Но непрекъснато се изтъква, колко добре би се справил и какво би постигнал, ако не беше… еди какво си. С една дума – герой, на когото все нещо му пречи и то е винаги… вън от него.

Нарича се „бягство от отговорност“.
КАРМАТА (общо казано и ако вярваме в тази теория) няма да се натрупа, нито ще стане „тъмна и лоша“ от това, че сме носители на жизненост и енергия. Но ако пропиляваме утрините, когато се заражда денят, ако не даваме настроение, ако енергията изтича от нас и я изсмукваме от другите – тогава? Въпросът е с предизвестен отговор и отговорът може да го даде всеки.

В „Сидхартха“ на Херман Хесе, Буда намеква на Сидхартха, че за да живее „живия“ живот, трябва да остави умозрителния и едностранчив аскетизъм, фанатичната и безплодна медитация и да отиде сред хората. Когато преживее, каквото е необходимо, мъдростта ще го споходи. Сидхартха преминава през всичко – падение, любов, ревност, глад, ужас, отчаяние и пр. Накрая, след много време, изживял изпълнен с контрасти (всъщност нормален) човешки живот, постига мъдростта. Заедно с приятеля си Васудева се вглежда във водите на реката, където открива целия възможен, житейски кръговрат.

„КРЪГОВРАТ“ Е ДУМА, включваща активното движение (завъртане). Ако прибавим и „спирала“, ще получим… изкачване или „Спирала на живота“. Никой не може да се изкачва по Спиралата на Живота, лежейки в леглото и зяпайки тавана, в очакване на знак свише. 

ИМАМЕ ръце и крака, тяло и глава. Ако бог (природата) искаше от нас да седим и да чакаме, за да не объркаме нещо, щеше да ни лиши от тях. Ако преценката ни за нещата беше направена предварително (защото кармата или зодиакалният знак са решили всичко), нямаше да ни е дадена възможността да разсъждаваме, да мислим, да преценяваме и да избираме. Всъщност, целият ни живот (след 10-12-15 годишна възраст) е плод на решенията ни, били те самостоятелни… или не толкова.

ИЗВОД: Тук сме, за да чувстваме, да преценяваме, да избираме и да следваме избора си. Също – да действаме. Обобщено – тук сме за да вярваме, да опознаваме, да обогатяваме, да се изкачваме по Спиралата на Живота и да увличаме другите след себе си. 

В КРАЯ: С приятели пътят е по-лек и приятен. И много е вероятно, някъде по пътя на живота да срещнем и опознаем… самите себе си.

Коментари

Коментари

Публикувано в Енергия

Вашият коментар

Web Analytics